Военните действия на Русия в Украйна откриха нова рана на човечеството. Рана, която оставя траен отпечатък у всеки човек, независимо къде по света се намира. В тези трудни времена, в които страдат много невинни хора, получихме призива от монс. Христо Пройков, председател на Епископската конференция на Католическата църква в България: „Нека се опитаме да бъдем единни в нашата съпричастност и подкрепа към онези, които страдат от война и с Божията помощ да им осигурим най-нужната подкрепа”.
В този дух започнахме и времето на Великия пост. В сътрудничество с всички религиозни общности, мъже и жени и Каритас, те координираха настаняването на бежанците.
На 13 март първите бежанци пристигнаха с автобус. Те бяха приютени в различни религиозни общности, посрещнахме и 4 семейства, жени с деца, които бяха с намерение временно да останат в България с надеждата да си намерят работа в близко бъдеще.
В същите дни пристигна и друга молба от Каритас за други семейства, малки деца с майки.
Когато се настаниха и починаха, ни казаха, че търсят само спокойствие. Първите няколко дни ни разказаха за преживяванията си от постоянните сирени, които ги стресираха. След няколко дни дори започнаха да се шегуват, особено децата, които сутрин и вечер вместо сирени чуват камбаните на Църквата, която се намира до нашия манастир.
Сега, почти два месеца престой сред нас, те започнаха курса по български език за всички бежанци в Раковски. По-късно две от майките започнаха работа, а другите две се грижат за децата след онлайн училището в Украйна. В момента имаме 5 деца на следната възраст: 2; 4; 7; 9 и 12 години и четири жени. Всички влязоха в ежедневния живот, в живота на енорията след часовете на католицизма, неделните литургии.
Местните деца, с които работим, от момента, в който научиха, че в манастира има бежанци, идват следобед и с пълен глас под прозорците на украинските деца ги викат да играят.
Две съвместни инициативи организираха ОУ „Христо Смирненски”, където преподаваме религия, и Културен център „Кирил и Методий”, с който си сътрудничим в различни инициативи. В училището пред кабинета на директора поставиха благотворителна кутия за семействата, които остават при нас. Вместо това секцията за култура представи традиция, култура, обичаи на града, завършвайки с братска вечеря.
Можем да споделим и няколко думи за материалната и хуманитарна подкрепа. Първо хората от нашата енория, както и други енории, събраха средства и различни основни хранителни продукти.
Финансовите сметки за парно бяха платени от нашите благодетели в града. Ток и други документи и здравни разходи се поемат от Каритас.
Италианската общност в Пловдив се ангажира да организира специално за децата посещение на музеите и познаване на историята на нашия край. Разбира се, в края на такъв ден, финансиран от италианците, няма как да липсват пица и сладолед!
Благодарим на италианската верига магазини - Оутлет за постоянната им помощ със спортно облекло и хранителни продукти.
„... огладнях и ти ме дадохте да ям, жаден бях и ме напоихте; Бях непознат и ти ме посрещна, гол и ме обличаше, болен и ме посети, затворен и дойде да ме видиш. Тогава праведните ще му отговорят: Господи, кога те видяхме гладен и те нахранихме, жаден и те напоихме? Кога те видяхме като непознат и те приехме, или гол и те облякохме? И кога те видяхме болен или в затвора и дойдохме да те посетим? В отговор царят ще им каже: Истина ви казвам, когато направихте това на един от тези най-малки Мои братя, вие го направихте на мен.” Mt 25, (35-40)
Сестрите в България